СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

История на Военния музей, читалище и дом

Капитан Петков Ил.
Из вестник "Велико Търново"-1934г.
В. Търновският гарнизон е един от най-старите. Неговата история започва с тая на Третото Българско Царство, тъй като В. Търново е бил стоянка на опълченците още през време на освободителната война. В първите години след освобождението В. Търново е център на важни политически събития, с които се планира строежа на новата държава. Той е същевременно и място на един от най-бойките гарнизони на младата войска. Частите на тоя гарнизон, облъхани от величави спомени на историческото минало, за които нашепват всеки зид и камък от „Царевец“, „Св. 40 мъченици“, „Св. Димитър“ и „Трапезица", се отдадоха с фанатизъм на своето дело. Офицерите от същия гарнизон, вървейки рамо до рамо със строителите на съвременна България, опиянени до захлас от идеализма на своето време, с устрем изграждаха материалната и морална мощ на своята Татковина. В тоя устрем те изживяваха себе се, работейки десетки години в мир и война, без да отклонят своя поглед от непосредствената си работа. Нуждата от военен дом те правилно преценяваха, но времената насочиха техните усилия в по важни насоки. Идеята за постройка на сграда за офицерско събрание в старопрестолния град изпъква през годините 1910, 1911. Тогавашният началник на гарнизона — маститият Полковник Кирков, взема при сърце тая идея, оценява правилно голямото ѝ значение и прави необходимото за нейното осъществяване. Скоро, обаче, започва Балканската война. В нейния вихър замисленото, по необходимост, се изоставя. Периодът от време между Балканската война и началото на общата е краткотраен. Той се характеризира с едно особено състояние на духовете — покруса от несбъднати идеали и трепетна подготовка за нови борби. Мисълта за постройка на военен клуб основателно се губи от съзнанието на всички. След общата война народ и армия изживяха страшен криза и бяха подложени на изпитание, чиито напрежения са по-изтощителни от тия на самата война. Духовните и материални ценности, които от векове крепиха народните свободи и държавната независимост, се огъваха под напора на едно брутално отрицание. За онези, които със своя висок морал и могъщ ум можеха да прозрат в проблясъците на тия кошмарни дни по честитите бъднини за своя народ, се откриваха нови, трудни, но от съдбоносно значение насоки за дейност. Трябваше да се всажда в обезверените народни маси и интелигенция вяра в собствените сили, надежди за по-добри дни, необходимост от задружност, единение между народ и армия, съзнание и самочувствие на народ. Тия именно мисли бяха интимните подбуди, които стимулираха дейността на българския офицер на новото време, въпреки че със страшен трагизъм той изживяваше собствената си материална нищета, осланяйки се само на своя идеализъм. С тия чувства, през тия дни, в офицерите на В. Търновския гарнизон, се заражда мисълта за изграждане не на офицерски клуб, а на Военен музей, читалище и дом. Тая мисъл се налага с желязна необходимост, защото всички съзнават, че трябва да се съхрани за показ пред поколенията всичко онова, що спомня за великите бойни дни; че трябва да се работи за заздравяване на народното единение, за духовния и интелектуалният контакт между интелигенция и войска, необходими предпоставки за бъдещето преуспяване. Енергичен вдъхновител на тия разбирания се явява Полковник Рашко Атанасов. Като началник на гарнизона през годините 1926 и 1927, той дава идеята да се разиграе голяма парична лотария, чрез която да се съберат необходимите средства за изграждане на военния музей, читалище и дом. Той също така прави постъпки за осигуряване на място за самата постройка. Тогавашният общински съвет на В. Търновската градска община, състоящ се от: председател кмет Димитър Раев и членове: помощниците на кмета Тодор Фъртунов и Георги Ранков и съветниците: Владимир Даскалов, Здравко Стоенчев, Нено Коев, Момчо Дочев и Никола Павлов, преценява с държавнически маниер отправената молба и отпуска даром исканото място, с което подчертава, че достойно представлява будното гражданство на старата столица. През 1930, 1931 и 1932 година замислената голяма парична лотария е вече дело — организирано с умение, ръководено вещо и упорито. Голям дял в организирането и блестящото завършване на същата има тогавашният началник на гарнизона Полковник Настев. Дадоха своя щедър дар и В. Търновските запасни офицери, В. Търновското гражданство, частите от гарнизона и тия от цялата българска войска. С общи усилия лотарията завърши, въпреки върлуващата криза, с голям успех и осигури на гарнизона почтената сума от 4 милиона лева.
През годините 1933 и 1934 идва за началник на гарнизона уважавания от всички г-н Полковник Тодор Радев. Той организира с голям замах и фанатична вяра изграждането на замисления дом, въпреки че разполагаемите суми бяха малки в сравнение размерите на самата постройка. Неговата мисъл бе с новата сграда дебело да се подчертае, че строителството на Третото Българско Царство по величавост надминава това на Второто Българско Царство и че българският народ в своя исторически път отива към възход. Освен това, със своя такт Полковник Радев съумя да осигури материалната и морална подкрепа на отговорните държавни фактори, на гражданството и интелигенцията и по тоя начин чрез новата сграда се даде материален израз на духовното единение между войска и народ. Постройката вървеше бързо. Добри пожелания и съдействия се указаха от всички. Майстори, работници, трудоваци, граждани и войници влагаха своя труд и енергия, като на свой дом. Упорита работа и искрено усърдие се вложиха в продължение на два строителни сезона. 
Към края на настоящата есен сградата се напълно привърши, макар и скромно — тя се мебелира, доби своя окончателен вид, и днес онова, което бе мечта, е действителност, завършена с блестящ успех.
Военният музей, читалищен дом на В. Търновския гарнизон не е вече идея, а действително голяма сграда, която краси старопрестолния град.

Грета Костова-Бабулкова
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар