понеделник, 16 април 2018 г.

ФАМИЛИЯ ХАДЖИЯНКОВИ


Хаджи Янко Юрданов
Историята на Търново е безкрайно интересна за мен тъй като прадядо ми по майчина линия, полковник Велислав Хаджи Янков произхожда от Търновски род. За съжаление нямам много данни за историята на Търновските ми предци тъй като съм роден в чужбина и роднините ми нямат спомени. През годините съм успял да събера разни данни и документи за рода и бих искал да ви ги споделя. Прапрадядо ми Хаджи Янко Юрданов е роден през 1848г. (Не съм сигурен, че е роден в Търново, родословното дърво показва че дядо му- даскал Енчо е учител в Търновското село Миндя). Търговец е и има магазин за Галантерийни стоки. Прапрабаба ми Елисавета (някъде се разписва Лисави) е родена през 1860г. и умира в София по време на Англо-Американските бомбардировки над София през 1943/44г. Елисавета е дъщеря на Иванчо Христов Кантарджиев, заможен търговец и Янко е работил при него като чирак преди да се ожени за дъщеря му Елисавета. Наскоро разбрах, че Иванчо Христов Кантарджиев е имал още деца. Имал дъщеря- Тодора, която е била съпругата на Анастас Хаджидимов, кмет на Велико Търново от 1904 до 1908г. Награждаван многократно от княз Фердинанд за граждански заслуги с "Кавалерски кръст с корона". Другата дъщеря- Мария Анастасова Тотева е майка на икономиста Анастас Тотев. Вероятно е да има и друга дъщеря, която е съпругата на Трифон Кънчев кмет на Велико Търново и баба на музиканта Трифон Силяновски. Това обаче не мога да го потвърдя със сигурност. Янко и Елисавета имат 5 деца две от тях вероятно умират още като деца. Най-големият син е Иван Хаджиянков (1883-1960) е бил часовникар. Учил часовникарство в Швейцария, бил е часовникар в Търново, после в София.
Полк. Велислав Янков през около 1914г.
Прадядо ми Полковник Велислав Янков (1888-1974), военен инженер, полковник. Завършва Военното училище в София през 1908г. Участвува в Балканската и Първата световна война. Завеждащ Свързочната служба в Източния сектор на обсадата на Одрин (1912-1913). Началник на Инженерната школа; Командир на I инженерен полк. Излиза в запас през 1934г. Директор на Телеграфо- пощенското училище и гл. редактор на сп. “Военно-инженерна библиотека”. Многократно е награждаван обаче нямам точни данни за многобройните му ордени. Прадядо ми цял живот е разказвал за любимия си роден град Търново, разбрах, че е искал да напише книга за историята на града, обаче по неизвестни за мен причини не я е написал. Жена му (прабаба ми) подарила многобройните му записки заедно с други документи и снимки свързани с Търново на общия им познат Генерал Никола Попов, който всичко дарява на ЦДА в София. За най-малкият син Костадин (Константин) знам само, че бил изпратен да учи в Германия. През 1917г. по време на първата световна война е мобилизиран, той дезертира. Разстрелян е около остров Марица. Между документите има брачен договор на Елисавета и Янко от 1880г. в който подробно се описва зестрата на невестата (като свидетел се разписва Хаджи Петко Косюв, бащата на Методи Хаджипетков) и два крепостни акта от 1889г. един от тях описва къщата на Хаджиянкови в Търново. Миналото лято посетих Търново и намерих мястото където някога се намирала къщата, която е в съседство с църквата "Св. св. Константин и Елена". От местни Търновци научих, че къщата била дарена на самата църква след изселването на Хаджиянкови в София. Трябва да призная че никога не бях чувал тази история. Между снимките има снимка на къщата както и различни снимки на прадядо ми като дете. 
С любезното съдействие на Филип Иванов 
РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛБУМА
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар