В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Търновските бани

През 14 век Търново е завладяно от османските турци, които идват със своята култура. Тогава на дневен ред идва турската баня, наречена “хамам”- арабска дума. Тя произхожда от корена ‘хамма’, който съдържа значенията ‘стоплям’, ‘загрявам’, ‘горещ съм’, ‘къпя се’. Оттук думата хамам се употребява като общо название на баня. Османската аристокрация си имала собствени хамами в просторните си конаци, но съществували и няколко обществени бани. За къпане гражданите ползвали бани, разположени в турската махала и по течението на реката. Те били три, именно: Баш-хамам (Главната баня), за която се знае по предание, че била църква, тя била най-голямата и най-удобната баня; Средната баня, която е с отделение за мъже и за жени, и Мостенската баня, която е при Турския мост. Първата била частна баня, а последните две — градски.  
Според преданието банята Баш-Хамам по време на Второто българско царство е била черква посветена на св. Богородица. Ф. Каниц дори пише, че по нея имало следи от фрески, без обаче да уточнява какво е било изобразено на тях.
Мостенската или Мостовата баня се издигала до моста на Феруз бей (най-стария мост запазен и до днес, свързващ квартала “Света гора” с града), съборена по време на земетресението от 1913г.  Средната баня се намира на запад от Мостовия хамам.  
Колкото до т. нар. Шишманова баня се предполага, че е построена към втората половина на XIV век или след 1371г.. Произходът на нейното название не е известен. Шишмановата баня е подробно проучена от Йордан Алексиев. Той я локализира между манастира “Св. Богородица Темнишка и манастира при църквата “Св. св. апостоли Петър и Павел”, намиращи се на левия бряг на река Янтра. Според манастирските устави баните към манастирите е трябвало да се строят извън очертанията на манастирите (Оrlandos 1958: 97-99). Л. Миков пише, че това му дава основание да смята, че Шишмановата баня е била най-вероятно манастирска баня, което пък означава, че тя не би могла да има “подчертано обществен характер”. Разгледаната от Йордан Алексиев композиция на банята и публикуваният от него план, отразяващ разпределението на банята след цялостни разкопки свидетелстват, че Шишмановата баня е била построена до голяма степен според византийската традиция в банската архитектура. Шишмановата баня се е състояла от няколко помещения и е имала хипокауст, който в римската архитектура е подподово отопление, при което подът на сградата е повдигнат на равноотдалечени колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта пещи. През 1986г. при проучванията си археологът Йордан Алексиев разкрива продълговато помещение с огнище и резервоар за топла вода. То е покрито с цилиндричен свод, има две помещения за къпане и още едно по-малко помещение, най-вероятно съблекалня. Архитектурната ѝ уредба наподобява класическа римска къпалня.

 Първите известни сведения за Шишманова баня са от 1893г., когато Карел Шкорпил я нанася на картата, която прави за Търновград. През 1906г. арх. Георги Козарев публикува в списание "Известие" описание на средновековната сграда, в която има голямо помещение с ниши и корита, чиито останки са застроени със сгради. През 1983г. сградите са били отчуждени, а собствениците им - обезщетени. Шишманова баня е обявена за паметник на културата още през 1964г.
Може да разгледате снимки на вече възстановената баня
След Освобождението банята Баш хамам става общодостъпна за всички търновчани. Освен огромната купчина от пособия за баня (пешкири, гребени, домашен сапун, къс хума, оцет, тас за вода, спаржа, налъми), още от предния ден се подготвял един голям гювеч (с месо и зеленчуци), за да може търновеца геройски да посрещне голямата умора от къпането. Ходенето на баня, описва в спомените си Сава Русев е било събитие, придружено със специален ритуал. Събирали се няколко приятели,, приготвяли един голям гювеч и начело с музиканти, наметнати с хавлии и опечения гювеч отивали на баня. След окъпването ядат и пият на търкалото, а от там вече кефлии отиват в шантана, за да довършат веселието.
Сава Русев разказва: "Една от придобивките за града скоро след 9 септември 1944г. беше построяването на модерна баня в центъра на града. Освен общите канални в двете отделения имаше и вани семейни, както някогашните чифте хамами. При вземане билет за вана касиерът и разпределителните при ваните изискваха паспорта на клиента по понятни причини. Един ден дядо Илия, който беше на 82 години, и жена му баба Недка, горе-долу на същата възраст, решават да ползват тази придобивка. Вземат бохчата с чисто бельо и полека-лека, куцук-куцук, тръгват за банята. Когато стигат до вратата на банята, баба Недка се стъписва уплашена и пита дядо Илия: Взе ли бре, Илия, паспортите? Дядо Илия смутен почва да пребърква джобовете и като намира паспортите, и двамата се успокояват, въпреки че нито касиерката, нито контрольорът им ги искал."
Източници: Пътеводител на В.Търново от 1907г., "Османски обществени бани по българските земи (XV-XX век)- Любомир Миков, http://bg.theoldcapital.eu и книгата "Спомени и анекдоти за великотърновци" от Сава Русев
Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар