В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Неуспешен опит за освобождаването на Левски в Търново

Последната фотография на Васил Левски,
направена в Букурещ след общото събрание
на БРЦК през 1872г., по която е
издирван от турската полиция.
Опит за освобождаване на Левски прави Христо Иванов–Големия, известен още като Книговезеца. Той е негов приятел от Първата легия на Раковски и го е освобождавал вече веднъж от сръбския затвор през 1866г. В спомените си Христо Иванов пише, че като разбрали от телеграфа, още същия ден се събрали да решават какво да правят. Книговезеца обаче в спомените си прави изричната уговорка: „на приказки бяхме много, но на работа малко.“

Най-накрая останали с члена на Революционния комитет Христо Караминков–Бунито и председателя му Иван Хаджидимитров–Заралията. Отишли при доктор Стат Антонов, който бил извикан от турците да преглежда и превързва ранения Левски, за да научат нещо повече за съдбата му. Друг член на комитета – Джорджо Момчев, заможен търговец, в чийто дом е отсядал Левски, пък се среща с най-богатия търновец Стефан Карагьозов, който също е привикан от турците в конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали може да се направи нещо за освобождаването му. Оказва се – нищо. Тогава двамата Христовци и Заралията решават да запалят затвора, та ако може в суматохата Левски да избяга. Хвърлят горящи парцали, напоени с газ през нощта и… напразно очакват пожар и суматоха. На другия ден разбират, че парцалите паднали на празно място.   
Д-р Стат Антонов (1844 – 1926), млад лекар и съмишленик на революционния комитет, извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора е последният търновец, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него. 
Вижте дигиталното издание на тефтерчето на Васил Левски 
Ниска резолюция сканирано тефтерче: PDF/ 18MB
Висока разолюция сканирано тефтерче: архивен файл/zip .PDF / 550 MB
Разчетено текстово / 1 MB
Източници: Акад. Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII — XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 632 - 635).  Из книгата “Български загадки” от поредица Istoria Incognita на ИК “Сиела”- Григор Николов http://nationallibrary.bg/levski

Няма коментари:

Публикуване на коментар