неделя, 25 февруари 2018 г.

Най-старата учителка във Велико Търново

Йордан Кулелиев
В брой 15 от 6 юлий 1928 год. на общ. вестник "ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ аз изнесох срещата си с учителките ТЕОДОРА И ЕВГЕНИ ИЛ. ПЕТКОВИ. Te са известни на търновското общество под името „Сестри Петкови". И двете са били учителки във В. Търново. Малцина са, които знаят, че Теодора Ил. Петкова е една от първите наши учителки в девическото класно училище, открито след Освободителната война през 1878/79г. и помещаващо се в къщата на Паница, гдето сега е търговската гимназия. На 1. XI. 1879 год. се открива в града ни девическата гимназия, която се помещава в зданието на Етем-бея, гдето е днес първа прогимназия. Първите учителки в новооткритата Държавна девическа гимназия са били: РАЙНА ФУТЕКОВА (Райна Княгиня, известната Панагюрска учителка, която шила революционното знаме), МАРИЙКА ФЕРАДОВА И ТЕОДОРА ИЛИЕВА ПЕТКОВА. Първите две са руски възпитаници и днес са покойници, а третата е румънска възпитаница, учителствувала 18 години в девическата гимназия и продължава до наши дни да изживява последните дни от своя земен живот. Родена е на 24. X. 1862 год. в гр. В. Търново, гдето и добива първоначалното си образование. Първо при църквата "Св. Никола“, а после в училището при църквата „Св. Константин" от учителката Еленка х. Ангелова, дошла от Севлиево. През 1870 год. свършва първи клас, а през 1871 год. по препоръката на ЕВГЕНИЯ КИСИМОВА, основателка на женското д-во „Радост“, и по застъпничеството на нейния брат ПАНТЕЛИ КИСИМОВ, пред румънските училищни власти, тя била приета за ученичка в Букурещ в девическия институт „АЗИЛ ЕЛЕНА ДОМНА“. Тук се учила седем години. Поради показан отличен успех и примерно поведение, румънската училищна власт ѝ предложила на държавни разноски да я изпратят в Италия да следва рисувание под условие, че след завършване образованието си, ще бъде учителка в Румъния. Семейни и патриотични чувства вземат връх над предлаганата примамлива перспектива, от която тя се отказва и завръща в България и става учителка. Първото писмо за назначаването ѝ учителка № 7 от 19. XI. 1879 год. е писано от тогавашния директор на гимназията Негово Преосвещенство Митрополит Климент с годишна заплата 1500 лв.х Второто писмо за назначение учителка със заплата 4000 лева годишно № 11. от 11. IX. 1880 год. е писано от директора НИК. КОНСТАНТИНОВ. В първите години на своето учителствуване е преподавала предметите: бълг. език, история, география, алгебра, рисувание, ръкоделие, френски и краснописание. До излизане на живковия закон по нар. просвещение през 1891 г. и след него тя е била волнонаемна учителка и е останала като преподавателка по ръкоделие и рисувание. Между запазените ѝ писма има и писмо № 182 от 18. II. 1892 год., с което дирекцията на гимназията ѝ съобщава, че е назначена член в комисията, която има за цел да приготви някои ХУБАВИ РАБОТИ по ръкоделие и рисувание, съгласно окр. предписание на Г-на Министра на народ. просвещение от 9. XI. м. г. под № 10199 за ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ИЗЛОЖЕНИЕ в гр. ПЛОВДИВ. „Като член в комисията, Вий трябва да вземете най-живо участие за приготвянето на казаните неща, щото нашата гимназия, като най-стара от всичките девически гимназии в княжеството, да се представи в изложението с подобающия ней авторитет. За председател на комисията е назначен учителя Д. Стоилов. Директор (п.). С. И. Сирманов.“ По случай венчаването на Н. Ц. Височество княз Фердинанд, с писмо № 299 от 16. III. 1893 директорът Сирманов ѝ съобщава, че по решение на учителския съвет е избрана за председателка на комисията за изработване подарък за Т. Ц. В. „Приканвам Ви да имате добрината да вземете още от днес нужната грижа за по-щателното приготвяне на поменатия подарък." А с писмо № 547 от 4. V. 1893 год, директорът Сирманов ѝ пише: „Приканвам Ви да съберете най-хубавите неща по ръкоделие, изработени от ученичките, и да ги наредите в салона за показ при посещението на гимназията от ТЕХНИ ЦАРСКИ ВИСОЧЕСТВА".
Най-после, с писмо № 337 от 7. IV. 1893г. г-н директора Сирманов пише на г-ца Т. Илиева, волнонаемна учителка при Търновската Държ. Девическа гимназия, че е назначена председателка на комисията, която ще разгледа и даде мнение върху проекта за програма на основните училища в България по предметите: Пение, Гимнастика и Ръкоделие.
Цитираме горните писма, за да се види, че учителската ѝ дейност е оценявана от управата на гимназията и ней са възлагали задачи, свързани с общественото реноме на гимназията. След 18 годишно учителствуване, през 1897 год. тя бива уволнена и се пенсионира. По-малката ѝ сестра Евгения, на която тя е била учителка и която през 1883 год. завършва V-то класната дев. гимназия, от 1885 год. също се предава на учителската професия, в редовете на която е била до 1900 година. Двете сестри, поели рано кръста на народното учителство, понесоха и еднакъв обществен кръст.
Еднаквата им участ ги свързва и направи неразделни. Но, жестоката съдба раздели неразделните в живота. Навред и всякога тe бяxa заедно. Като отдадоха своята младост, своите физически и духовни сили за образованието и възпитанието на подрастващото поколение, в края на своя живот раздадоха за обществено използуване и всичко онова, що беше за тях мило и скъпо. Из общинска вестник "Велико Търново" 
 

Грета Костова- Бабулкова  
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар