В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Царският град В. Търново

Из "История на Общежителния монастир "Св. Преображение Господне"- 1927г.
Съществува следната легенда за основаването на В. Търново- Околността на Никюп е била покрита с девствени гори. Велико-Мизийското поле се е простирало до мястото, къдeто сега е с. Поликраище. Оттам се почвали непроходими гори към юг. Гънките на река Янтра са били леговища на цели стада диви глигани и зверове. Цар Траян основал Никюп в 106г. след Христа. Този град бил резиденция и на неговите приемници, както и на гръко-римските императори. Когато българите се настанили в този град, техните владетели имали за столица Никюп. Любимо занятие тогава било лова. Стада добитък на царя и велможите пасели наоколо. Едно такова стадо на царския двор се изгубило из вековните гори по течението на р. Янтра. Пастирите го намерили на местността „Трапезица“ под грамадните дъбове. Радостни те засвирили с кавали. Тем пригласяла дълбоководната Янтра и волните птици. Тогавашният български владетел, като излязъл на лов по бърдото, което сега е над монастиря „Св. Преображение Господне“, стигнал на „Орловец“ (Картала), надвесил се и като видял очарователната гледка пред себе си, решил да построи тук резиденцията си. Местата, които омаяли царя със своята дивна красота, получили после имена „Трапезица“, „Царевец“ и пр. Какво е било В. Търново при основанието му? Какви са били постройките, бележитите сгради и пътища? Сигурно такива, каквито са били в другите поселища по онова време. Бързо, обаче, новият престолен град на българските царе се разраствал, уреждал и разхубавявал и в края на второто българско царство заслужено е носил името „Царица на градовете“. Старото В. Търново е пленявало с чудното си местоположение, с хубостта на сградите си и с величието на своята панорама. Тия голи ридове, канари, урви, долове, обгръщани от няколко завои на Янтра, над които е бил разположен града, настръхнал с каменни стени, крепости, кули, множество църкви и монастири, палати и болярски домове, представлявали гледка непозната и чарующа. Чужденците са оставали поразени. В 1640год., когато по-голямата част на В. Търново е била в развалини, един чужденец, монах, като говори за местоположението на града, казва, че то е нещо, което не може да се опише. Ето защо, в българските паметници В. Търново носи доста заслужено още наименованията: „втори подир Цариград,“ „царствено-престолен град“, „Цариград Търново“ и пр. Впечатлението от града се е усилвало от мисълта за неговото голямо значение — тук са се разигравали съдбоносни за България събития, оттук се е направлявал държавния живот. Обществените постройки са били градени по подражание на тогавашната византийска архитектура преплитаща се с чисто български елементи, но величието на природата е придавало тем голяма красота. А В. Търновските постройки са увенчавали висоти и канари. В XIV век, когато В. Търново загубва свободата си, представлявало чудно хубава извънредно великолепна гледка. Трапезица, получила името си от своята форма, прилична на трапеза, както и днес се е издигала и, заобиколена на изток, юг и запад от р. Янтра, е представлявала полуостров, обграден наоколо с висок каменен зид, по който са стърчали кули. От тях две са били най-големи и яки, едната към северозапад, другата — към югоизток. Във вътрешността на каменната ограда са се издигали многобройни черкви и параклиси, които са били с каменни зидове, а вътре изписани с разкошни ярки зографии, представящи сцени от стария и новия завет, образи на светци, патриарси, царе, боляри, военноначалници, гербове и пр. По старините, които имаме, доскоро личаха хубавите български фрескови бои от онова време, разни битови елементи и украшения, разкошни орнаменти и всевъзможни мозаични позлатени стъклени парченца, които още се намират пръснати под развалините. Голямата небрежност към миналото и атмосферните влияния върху откритите фрески, заличиха всичко. Сега едва се очертават контурите на някои образи по полусрутените стени на малките църквици. На северната, по-издигнатата част на Трапезица е имало само един малък палат с две-три малки болярски къщи до него. Това са били едничките мирски къщи сред светините. Но в 1293 година и в тоя палат и в тия болярски къщи са живеели само монаси. Тогава цяла Трапезица е била покрита с църкви и населена с монаси. Множество къщи са покривали южните поли на Трапезица. Изтърканите подови тухли в най-голямата тук църква „Св. Иван“ и днес свидетелствуват колко хиляди богомолци — християни са обитавали и посещавали тези свети места. Тоже както днес, от юг, изток и север Янтра е обвивала скалистите подножия на Царевец, където са били палатите и правителствените учреждения. Няколко моста над р. Янтра са съединявали Трапезица, резиденция на българските царе и велможи със знаменитата тогава крепост Царевец. Българската патриаршия или българската черква, която е била избрана за патриаршия, се издигала, там, дето сега е митрополията или църквата Св. Петър и Павел, разрушена от катастрофалното земетресение през 1913год. Сега Н. В. Преосвещенство В.Търновски Митрополит Филип е взел похвалната инициатива да възобнови патриаршията, като запази и старината останала с няколко хубави фрески, които рисуват голямата свобода на тогавашния художник в движението — позите, хубавите бои, стилизираните коси-бради и особено образа на Св. Иван Рилски запазен и до днес в църквата св. Петър и Павел. Оттук е импулсиран духовния живот на българското племе, оттук е давана уредба на родната ни църква. В църквата се е помещавала ценната библиотека на българската патриаршия, която укрита, е оцеляла почти през цялото турско робство. Ето що пише Марин Дринов в исторически преглед за българската църква ст.113 през 1869 година. „Едно голямо събрание от тези паметници, които са се съхранявали в едно потайно място в древната патриаршеска църква „Святих Апостолов“ в Търново е изгорено преди 30 години от Търновския митрополит Иларион.. Разказва се, че той, като се научил за тези съкровища повелил да ги изнесат от това покойно място на двора. Те били били тъй много, щото с тях е могъл да се натовари един голямъ воз. И в сред пладне в присътствие на и няколко от Търновските граждани тази българска светиня е превърната в пепел. За това свидетелствували двама монаси. Патриаршията е била свързана чрез мост, какъвто и днес има с Трапезица; имало е съобщение и с Царевец където за тържествени случаи и при важни събития се е отправяла колесницата на българския патриарх. Близо до патриаршията е била и църквата Св. Иван Рилски, дето са пазени мощите на този български светец 255 години. Но на това място не е била само тази църква — от патриаршията до църквата св. 40 мъченици е било все църкви и монастири. В един от тях, цар Иван Александър заточил първата си жена Теодора. Църквата Св. Иван Рилски и всички други църкви са били опустошени и съсипани после от турците, както и бляскавите царски дворци и великолепните домове на болярите от които болярски къщи някои стояха до като катастрофалното земетресение доунищожи. Особено внимание е обръщала славната светиня — църквата Св. 40 мъченици, построена от българския цар Иван Асен II, в чест на победата му над Кир Тодора. На един от стълбовете в църквата е изобразен надписа: 
Надписът ясно изтъква не само важността на тази църква, но и въобще голямото значение, което най-висшата държавна власт е отдавала на божиите домове. Някой историци уверяват, че църквата Св. 40 мъченици е била Велика лавра, в която живял йеромонах Иоаникий, представител в събора, държан в В. Търново през 1360г. против богомилите. Църквата е имала великолепен изглед. Парадният ѝ вход, през който е влизал цар Иван Асен II и другите по-подирни царе и велможи е бил почти срещу олтаря. Църквата Св. 40 мъченици е била надарена от царя с големи имоти и приходи. Църквата Св. Димитрий, която се е намирала в подножието на Трапезица, съградена е от Петър и Асен, които освободиха България от гръцкото робство. В нея Асен е бил провъзгласен за български цар в 1218год. В много отношения църквата е важна за старата ни история. В 1906—1907г. когато изучавах фреските, църквата беше пълна със сено. Както отвън така и във вътрешността намираме елементи от чисто български произход. Тук виждаме орнаменти не само от тухли, а и от червени, зелени гледжосани грънци. Тук ясно личеше, че когато стария български майстор зидар искал да украси фасадата на някоя църква, той поръчвал на грънчаря да му приготви от чиста глина един вид кръстови розетки без никаква глеч. След изпичането розетките добиват червен цвят, подобен на тухления. Емайлите добиват нужната тъмнозелена лъскавина. Розетките имат форма на кръст с елипсообразни краища, а емайлите имат форма на плитки зелени панички. С тия украшения стария български майстор — зидар примесял геометрическите фигури от тухли по фасадите на църквата. С тях той образувал венец над полукръговете на вратата, прозорците и фиридите. Стените бяха изградени от дялани камъни и големи червени тухли, споени с хоросан, та представляваха широки каменни пластове опасани с тесни тухлени пояси от два реда. Въобще външната част на църквата беше много красива и даваше впечатление — нещо като шевиците от сокаите на старите българки. Живописта беше работена от български майстори. Хубави български бои и всевъзможни орнаменти — плетеници, украсяваха фресковите картини, които изобразяваха стария и новия завет. Гърците обаче замазали българската живопис с два пръста бяла мазилка, като изписали чисто гръцка живопис, която е черна, суха, грозна.Земетресението през 1913г. разсипа до основите тази българска светиня в която се е осветило първото българско знаме. Вторият акропол, след Трапезица, в столицата на второто българско царство, е Царевец, който е бил също великолепен. Неговата площ, по която сега има урви покрити с растителност е била обградена с каменни зидове над които са стърчали кули боядисани с хубави български бои, червена, синя, зелена, жълта, които по своята оригиналност в мекотата и съчетанието си, отдалеч привличали окото на посетителя. Под кулите е имало грамадни порти с железни врати. Една от тях, най-голямата — великата порта — е давала вход в Царевец от Царев друм. Въпреки светския си характер Царевец не е лишен и от църкви, които са били доста на брой — всички разрушени после ,от турците. За отбелязване е била тук църквата св. Петка (Параскева по гръцки) обърната от турците в джамия. Към североизток от църквата св. 40 мъченици се е намирала църквата „Успение Пресветия Богородици“, гдето са пазени мощите на св. Филотея, според разказа на Гриория Цамблак. В полите на Трапезица, от югоизточната ѝ страна, близо до десния бряг на Янтра, е била църквата Св. Георги, която в XVI столетие и по-късно е била поправена. Твърде близо до последната църква е имало малка църква св. Петка, в която се съхраняваше най-антична и красива резба, особено дверите, които сега се намират в народния музей. По това време около последните две черкви местността не е била заселена, а имало само няколко болярски къщи, подобен тип каменни постройки, каквито сега са на изчезване в с. Арбанаси. С това не се изчерпват бележитостите на старото Търново. Ние хвърляме поглед на него повече от религиозна гледна точка. И тъй както набързо отбелязахме местонахождението, вида и блясъка на божиите храмове тогава, ясно е за всекиго, че царския град В. Търново е бил огнище на духовния ни живот. Както се помена, в града освен църкви и параклиси е имало и монастири. Ето защо, пътниците които идели от другаде във В. Търново, като виждали боядисаните кули и многобройните църкви правели поклони на земята. Силното духовно влияние на старото В. Търново се чувствува още повече в околността на славния град, където са били непревземаемите твърдини на нацията и църквата — монастирите. Докато църквите и параклисите в града не са могли да устоят на „разрушението агарянско,“ монастирите като феникс изникваха над свойте пепелища. Достойни синове на племето ни, сгряни с учението на нашия Спасител отново въздигаха монастирите, колчем ръката на нечестивия завоевател посегнеше на тези скъпи светини. Монасите са били не само образи на вярата, но и най-здравите крепители на народните копнежи за национална независимост. Най-известната светиня монастир в околността на старата столица това е общежителния монастир „Св. Преображение Господне“ при  гр. В.Търново. 
Грета Костова- Бабулкова
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар