 | |||
| Паметник на Михаил Кефалов във Велико Търново |
Роден е в Тетевен през 1810 или 1812 г. Възпитаник е на руско висше училище и дълги години е губернски секретар в Одеска губерния. Високото служебно положение, завидното му материално състояние и родолюбивото му сърце го карат да завещае имотите си за създаване освен на училище в родния Тетевен, но и на болница и училище във Велико Търново, тъй като, според него това е един голям град, многолюден, разположен в средата на държавата, с по разумни и учени хора и най-вече е старата столица на България.
5 януари 1855г.
“Во имя Отца и Сина и Святаго Духа!
Къмто пресвещеният Митрополит на Голямото Търново в Болгария, къмто тамошните почтени народни старци и къмто сичкият Български народ.
От Руския поданик, Губернский Секретар Михаил:
СМИРЕНО ПИСМО ИЛИ ДУШЕЗАПОВЕД
Долуподписаният, заради че вярвам, според нашата християнска вяра, че человеческата душа е безсмертна и Спасителят наш Иисус Христос във второто свое присуствие ще да ище отговор от всякого, какво е правил в живота си и за добрите работи ще го помилува, а за лошите ще го мъчи и като смятам, че най-големи человечески благодеяния са: церкова, болница и училище и за това ми гореше душата, че нямам доста имот да помогна и аз на такива благоприятни заведения. И като мислех това, ми доде на ум за оная сиромашка вдовица из Евангелието, която даде последната си пара в церковното сокровище и получи тя благодат от Иисуса Христа, който гръмогласно говори: “Отдадите Богу Богови и Кесарию Кесареви”. Това смятам, че ни повелява да дадеме на благодеяние колкото се пада Богу от неговият имот, който ни помогна, че го добихме, а колкото се пада на человеците, да дадеме помощ един другиму, а не да оставяме сичкия си имот роднини на роднините си и прочие, а за душите си не трябва ли да дадеме най-малко четвъртият дял от него. Тази мисъл, почтени мои съотечественици, ме подкани да отрядим со здрав ум малкият си имот, който се намира во Влахия, в град Букурещ и са брои в две продавници (дюгени), в две къщи, пари и прочие и да ви се моля горещо да го вардите подир смъртта ми... От годишния приход на този мой имот, който се сбира сега до десят тисячи (хиляда) влашки гроша да благоволите...да правите десят дялове, от които седем да дадете на Болницата с параклисът ѝ , които имат да са направят в горереченият град Търново, с мой доде съм жив и на други ревнители отечественици наши, според сила и воля годишна или отведнъж помощ, близо до река за чистота с надпис: ”Човеколюбива болница на светите Безсребреници церители Косма и Дамиян” и на влазанието ѝ отдясно да е образът на Святаго Косми, който прегледва болните, дето влазят, а от ляво образът на Святаго Дамияна, който им отредява церовете и да е отворена за болни от всякой род и Вяра, два дяла на тамошното общонародно училище и един на Тетевенското. Всяко от тези заведения да пастри в икономия десетият дял от годишния свой приход за да си купят здания (Освен колкото подарят и други добролюбци наши единородци и милостиви человеци от всякой род и вяра, които дарби ради вечна памят на подарителите ще се записват в законни кондици на тези здания) и да са изпращат ученици в чужди държави да се учат и прочие. От тази последна моя воля ще се напечатат на два язици Български и Гръцки 3000 книжки, които подир смъртта ми ще се изпратят безплатно во всите Держави къмто Родолюбци, Отечестволюбци Българе”.
Благодарение на инициативата на Михаил Кефалов и други родолюбиви българи във Велико Търново през 1867г. е създадена Великотърновската болница, а през 1880г. мъжката гимназия “Св. Кирил”
Посветил живота си на върховния идеал - преуспяването на Отечеството, М. Кефалов се насочва към реализацията на проекта за болница, като се обръща от страниците на “Цариградски вестник” към по-богатите български търговци. Заразен от Ренесансов хуманизъм и родолюбие, завладян от религиозен плам и проумял, “че най-големите человечески благодеяния са църква, болница и училище”, този кротък българин се гнети от мисълта, че няма достатъчно имот , за да помогне и той на “такива благоприятни заведения”. През януари 1858г. прави всенародна подписка за събиране средства за построяване на българска болница в Търново. В същия този вестник, бр. 374 от 12 апр.1858г., Кефалов за да онагледи своите намерения публикува завещанието си. Колко се отзовали на призива му не става ясно. По - късно в своите завещания трима по - заможни българи обръщат внимание на това благородно негово начинание. Двама от тях - Козма Тричков, който дарява 500 австрийски жълтици на Ефорията в Букурещ и габровецът Силвестър Пенов, завещал половината от къщите си на ул. “Св. Иван” го правят през 1867г., а търновецът Петър Керемекчиев , предопределя други 20 000 лева през 1879г. Прочетете още за болницата.
Източник: http://bg.theoldcapital.eu, Тихомир Тонков, Юлия Денчева- гл. експерт
в Териториален държавен архив Велико Търново, снимка: Грета Костова-Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар