В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Българите са потомци на старите мизи, а Търново е било наричано Мисиния

Има достатъчно чужди исторически  извори, които наричат българите мизи. Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой в 917г. от цар Симеон и злобно пишат: “..не българинът, а МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО МУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ".
Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи във връзка с победата на цар Самуил над ромейската войска при прохода Траянови врата: "Армията пресичаше една гора и пълна с големи дупки долина. Армията тъкмо я премина, когато МИЗИТЕ атакуваха ромеите и като убиха много войници, взеха императорската палатка, взеха съкровището и обраха всичко."
Римският историк от 6 век Касиодор пише, че българите са стар мизийски или илирийски народ. Енодий Тицийски също пише че българите са стар мизийски или илирийски народ. И двамата учени - Касиодор и Енодий - живеят преди Аспарух.
Затова и някои автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи" явно е ползван сред народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго име – мизи. Видяхме, че гръцките и латински хронографи и летописци упорито ни наричат мизи. А ето и българските източници какво казват..  Тук може да прочетете какво пише в първата българска история на Христаки Павлович- "Царственик или история болгарская"
За това свидетелствуват и древните летописи: "Буефир, френски георграф, говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето се зовеше Иллирик, сега се зове Славония. Има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика, сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарски посред Болгария."
Йеросимонах Спиридон в своята история пише: "И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа. А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава. В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагитите в лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мира 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически."
През I-ви век предците ни са покорени от римляните. Макар една част от мизите да мигрира на север от Дунав, в свободните територии,  доста остават в старата си земя. Някои дори постъпват на римска служба. През IV-ти век Св. Йероним посещава нашите земи и прави карта, на която пише Moesia hec et Vulgaria- Мизия също и България. Тъй като преди IV-ти век няма абсолютно никакви сведения за идване на нов етнос на име българи, то логичното заключение е, че българи е само алтернативното название на древното тракийско племе мизи. Поради тази причина от IV-ти до XIV- ти век имената българи и мизи се употребяват като синоними. Ето какво пише и в първата българска история на Христаки Павлович- "Царственик или история болгарская"
Д. Хоматиян в "КРАТКО ЖИТИЕ НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" също е пределно ясен твърдейки, че българите са били в контакт с Александър Велики. Когато пише за св. Климент казва: “...Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия... За град Охрид пък пише: Най-често пребивавал в илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид, и в Кефалиния, преведено на български език Главиница, където е оставил и паметници. Ето пак откъс от първата българска история на Христаки Павлович- "Царственик или история болгарская"


Разказът „За славянските учители” е добавен към т. нар „Чирпанска (Герова) преправка” на Паисиевата история, чието преписване е направено от трима писари със средствата на чирпанския учител монаха Харитон. Дело на този Харитон са и още две преправки на Паисиевата история известни като „Втора Змеевска” (1831г.) и „Харитонова” (1832г.). Съдържанието на текста на места почти дословно възпроизвежда едноименния разказ на Паисий Хилендарски, но на места се отклонява: добавено е, че Методий е имал светското име Михаил и е споменато името на майка му Мария. Там също пишело, че Търново се наричало Мисиния, че българските митрополити не са 4 както е в историята, а 5 като е добавен този в град Роман, а също в синхрон с разказа за второто разорение на България завладяването на страната е отнесено към времето на султан Селим ІІ. 
Иеросхимонах Спиридон Габровски като говори за Иллирик пише: "И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици."

В предговора си, представящ “История во кратце...” на Спиридон Габровски доц. Яруллина анализира пространно и задълбочено този изключително съдържателен и ценен исторически и литературен паметник, създаден през 1792г. Тя обръща внимание на многобройните исторически извори, ползвани от отец Спиридон, спира се на повлияването му от всеотдайния и вдъхновен негов съвременник отец Паисий Хилендарски. Авторката обръща внимание и на това, че отец Спиридон Габровски е убеден в трако-илирийския произход на българите. Впрочем според него този кръг балкански народи е покръстен от първовърховните апостоли Петър и Павел. В монографичния си предговор тя припомня, че такава е и теорията на Ганчо Ценов за произхода на нашия народ.  
Архимандрит Кирил Рилски през 1930г., написва малка, но изключително важна книга. Нейното заглавие боде очите на враговете на истината и поради това интересното произведение е останало скрито от нас за дълго време. Става дума за публикуваната през 1930 година книга “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”. В тази книга с прости думи е казана една неудобна за определени хора истина – “ Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.Споменат е един изключително важен факт, а именно това, че първата християнска църква в Европа е била тази на дедите ни – “ Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ Първата християнска църква в Европа (Деяния на Апостолите, XVI глава) - “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.3. Прочетете в оригинал.
За същото това твърдение, за истината, че дедите ни са най-древните обитатели на Тракия, Илирия и т.н. проф. Ганчо Ценов бе охулен яростно. Срещу Архимандрит Кирил Рилски няма критики, защото противниците на истината не са имали смелостта да нападнат уважавано духовно лице.
 „Царственик или История Болгарская“, с автор Христаки Павлович, от 1844г.  навремето е била  учена наизуст, за да се разкаже на тези, които не могат да четат и всъщност е първата печатна българска история.  Всички тези възрожденски истории, Паисиевата, Зографската, на йеромонах Спиридон, на Христаки Павлович, трябва да се разпространяват днес, защото те отразяват истинската българска история.
Четете- ИСТОРИЯТА НА СТАРИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ
Източници: Първата българска история на Христаки Павлович- "Царственик или история болгарская" 
Историята на йероманах Спиридон- „История во кратце о болгарском народе славенском“
 http://www.promacedonia.org
http://ald-bg.narod.ru
http://didanov.blog.bg

Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN