Интересно е, че ако днес всички харесват зданието и го приемат като
неизменна част от пространството, някога е било прието с доста критики и
недоволства. Историята започва в далечната 1930г., когато кметството
дава терена. Това е почти 30 години след изграждането на първата
телеграфо-пощенска палата, която е открита в София през 1904г. За
строежа е обявен конкурс и го печели известният столичен архитект Станчо
Белковски (1891 – 1962г.), който учи архитектура в Политехниката на
Берлин-Шарлотенбург и в София. Проектът за Търново разработва с не
по-малко авторитетния си колега Иван Данчов (1893 – 1972г.), с когото
работи съвместно между 1928г. и 1939г. Двамата имат много сериозни
постижения в изграждането на обществени сгради в София и в редица други
български градове. Тъкмо реализацията на тази обаче, по мненията на
специалисти – доста тежка като стил, е приета „на нож“ от техни колеги, а
ce oкaзвa твъpдe мoдepниcтичнa и зa тъpнoвци. Дълго време тя е тема на
много дебати и възмущения, че заради монументалния си облик закрива
гледката към хана на Хаджи Николи и не пасва на архитектурния стил на
чаршията. До 30-те години на мястото й се намират чаракчийските дървени
бараки.
Във вестник „Велико Търново” от 21 март 1930г. за първи път се съобщава за предстоящото строителство, като е описано, че общината е отредила място за здание, което „ще бъде около 550 кв. м, на три етажа откъм главната улица, с монументална фасада и часовник с камбана” и ще струва около 5 милиона лева. Харесвана или не, през 1933г. палатата вече се вписва в панорамата на града. Обocoбeнa е кaтo двe тeлa, фyнкциoнaлнo cвъpзaни пoмeждy cи. Вместо три етажите са 5, зacтpoeнaтa плoщ e 527 кв. м, a paзгънaтa – 2830 кв. м. С монументалния си каменен обем и колонади тя се извисява нa cкaт c вхoдoвe oт двe yлици. На южната ѝ фасада е поставен и часовник, който работил години наред. Поради липса на достатъчно средства първоначално се забавя довършването на вътрешната част и поправката на „счупените миналата година от градушката джамове”, както пише във в. „Велико Търново“. Отново оттам става ясно, че тогавашният кмет Владимир Рашев бил „възмутен от тая безгрижност на пощенското управление за някакви си 2-3 хиляди лева”. Той дори телеграфира на министъра на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков, за да го извести, че ако дирекцията няма парична възможност, за да поправи вредите, общината може да го стори. В периода 1935 – 1954г. сградата е в експлоатация и дава живот на нов етап в развитието на съобщенията в града. „Постепенно Велико Търново се изгражда като основен съобщителен възел. Докато в началото на 1930 година телефонният номератор е с капацитет 200 номера и 195 телефонни поста, а междуселищният – с 25 линии и с 18 работещи междуселищни телефонни вериги, през 1935 година телефонните номера се увеличават на 300, телефонните постове – на 240, включените вериги – на 32“, пише в. „Борба. От там научаваме още, че по това време междуселищният номератор на гара Горна Оряховица се мести във Велико Търново, при това с денонощно действие. Телефонните и телеграфски връзки на гарата в железничарския град се пренасочват през старата столица, построяват се две въздушни телефонни трасета. След 1935г. в града се полагат 3000 м сто и петдесет чифтови кабели в посока читалище „Искра” и Окръжната палата. Създава се Областна техническа служба, обхващаща територията на бившия Великотърновски окръг заедно с Поповска околия.
Старата поща функционира по предназначение до 1954г., когато в центъра на града е построена нова сграда. В емблематичното първо здание обаче до 2005г. продължават да работят подразделения на различни служби. То е вписано в актива нa „Бългapcки пoщи” ЕАД с акт зa дъpжaвнa coбcтвeнocт oт 26 мapт 1966г. Най-старото известно пощенско клеймо в града е от 1843г. Пощата в тогавашния мюсюлмански административен център се намирала в квартал Халваджи баир (под храм „Свети Спас”). Кореспонденцията се пренасяла в чували на коне. Един писар надписвал пратките на турски език, а друг ги адресирал на френски. Телеграфният възел на Търново е открит през 1861г. и бил изнесен на половин километър от града, в района на сегашната Стара болница. Сградата била с каменна зидария от основите до върха, защото електрическият ток представлявал голяма опасност за населението. След Освобождението започва развитие на телеграфо-пощенските услуги. Пощата вече се помещава в две стаи на долната част на някогашния конак. От 1912г. се настанява в здание, построено през 1896г., собственост на Стойко Иванов, известен като хайдут Стойко – близо до сградата на община Велико Търново. Разрушителното земетресение от 1913г. нанася големи щети на сградата и повече от година пощенската станция е устроена в бараки и палатки на Марно поле. Говорящият телефон в старата столица се появява през 1936г. и градът е опасан с телефонни жици.
Във вестник „Велико Търново” от 21 март 1930г. за първи път се съобщава за предстоящото строителство, като е описано, че общината е отредила място за здание, което „ще бъде около 550 кв. м, на три етажа откъм главната улица, с монументална фасада и часовник с камбана” и ще струва около 5 милиона лева. Харесвана или не, през 1933г. палатата вече се вписва в панорамата на града. Обocoбeнa е кaтo двe тeлa, фyнкциoнaлнo cвъpзaни пoмeждy cи. Вместо три етажите са 5, зacтpoeнaтa плoщ e 527 кв. м, a paзгънaтa – 2830 кв. м. С монументалния си каменен обем и колонади тя се извисява нa cкaт c вхoдoвe oт двe yлици. На южната ѝ фасада е поставен и часовник, който работил години наред. Поради липса на достатъчно средства първоначално се забавя довършването на вътрешната част и поправката на „счупените миналата година от градушката джамове”, както пише във в. „Велико Търново“. Отново оттам става ясно, че тогавашният кмет Владимир Рашев бил „възмутен от тая безгрижност на пощенското управление за някакви си 2-3 хиляди лева”. Той дори телеграфира на министъра на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков, за да го извести, че ако дирекцията няма парична възможност, за да поправи вредите, общината може да го стори. В периода 1935 – 1954г. сградата е в експлоатация и дава живот на нов етап в развитието на съобщенията в града. „Постепенно Велико Търново се изгражда като основен съобщителен възел. Докато в началото на 1930 година телефонният номератор е с капацитет 200 номера и 195 телефонни поста, а междуселищният – с 25 линии и с 18 работещи междуселищни телефонни вериги, през 1935 година телефонните номера се увеличават на 300, телефонните постове – на 240, включените вериги – на 32“, пише в. „Борба. От там научаваме още, че по това време междуселищният номератор на гара Горна Оряховица се мести във Велико Търново, при това с денонощно действие. Телефонните и телеграфски връзки на гарата в железничарския град се пренасочват през старата столица, построяват се две въздушни телефонни трасета. След 1935г. в града се полагат 3000 м сто и петдесет чифтови кабели в посока читалище „Искра” и Окръжната палата. Създава се Областна техническа служба, обхващаща територията на бившия Великотърновски окръг заедно с Поповска околия.
Старата поща функционира по предназначение до 1954г., когато в центъра на града е построена нова сграда. В емблематичното първо здание обаче до 2005г. продължават да работят подразделения на различни служби. То е вписано в актива нa „Бългapcки пoщи” ЕАД с акт зa дъpжaвнa coбcтвeнocт oт 26 мapт 1966г. Най-старото известно пощенско клеймо в града е от 1843г. Пощата в тогавашния мюсюлмански административен център се намирала в квартал Халваджи баир (под храм „Свети Спас”). Кореспонденцията се пренасяла в чували на коне. Един писар надписвал пратките на турски език, а друг ги адресирал на френски. Телеграфният възел на Търново е открит през 1861г. и бил изнесен на половин километър от града, в района на сегашната Стара болница. Сградата била с каменна зидария от основите до върха, защото електрическият ток представлявал голяма опасност за населението. След Освобождението започва развитие на телеграфо-пощенските услуги. Пощата вече се помещава в две стаи на долната част на някогашния конак. От 1912г. се настанява в здание, построено през 1896г., собственост на Стойко Иванов, известен като хайдут Стойко – близо до сградата на община Велико Търново. Разрушителното земетресение от 1913г. нанася големи щети на сградата и повече от година пощенската станция е устроена в бараки и палатки на Марно поле. Говорящият телефон в старата столица се появява през 1936г. и градът е опасан с телефонни жици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар