СТАМБОЛОВИЯТ МОСТ

Стамболовият мост, един от символите на града е монтиран през 1892 г. За първи път този мост се споменава в издадения през 1893 г. пътеводител на града, подготвен специално по повод свикването на IV Велико народно събрание, заседавало в града от 3 до 17 май 1893 г. Стамболовият мост в Търново, Лъвов и Орлов мост в София са връстници. Докато Лъвов и Орлов са шедьоври в архитектурно отношение, то Стамболовият е уникален в техническо отношение. Той е част от много модерно за времето мостово и железопътно съоръжение във В. Търново, състоящо се от два тунела, два железопътни и един пешеходен мост. Изграден е от желязо и бетон по проект на италианския архитект Джовани Мосути. Изпълнител на проекта е австрийската фирма "Р. Ф. Вагнер", специализирала се в строежа на метални конструкции и леярски изделия. Същата фирма, в съдружие с фирма от Грац, доставят части и отливки за софийските Лъвов и Орлов мост. Мостът е първата крупна проява на модерното европейско мостостроене у нас, а като свободно висяща безподпорна конструкция е сред първите на Балканите. Мостът е бил построен от отделни метални конструкции, които са били доставени от чужбина и сглобявани на място. Първоначално на неговото място е било издигнато дървено скеле, за да поддържа отделните части на моста. Всяка една от дъгите на конструкцията е била повдигната със специална техника до мястото, където ще стои, и там е захващана с огромни метални нитове. За да се обработват по-лесно нитовете на дървената конструкция, майсторите са поддържали няколко огнища, където са загрявали метала. Работата не е била никак лека, работещите там постоянно били под постоянната заплаха от нещастни случаи. Осигуровката им била едно обезопасително въже. И здравите им нерви. Една погрешна стъпка по дървените греди можела да прати работника в бездната към река Янтра, разказват наследници на работили там. Прочутият майстор строител Стоян Герганов (1865-1906г.) учacтвa в cтpoeжa нa Стaмбoлoвия мocт, кaтo изгoтвя пo cвoй пpoeкт cкeлeтo мy.
Един от най-жестоките инциденти по време на монтажа се случил дни преди конструкцията да бъде завършена. Докато монтирали последната метална дъга на моста, нещо се объркало и тежащият няколко тона метален елемент полетял към реката. Работниците успели да се хванат кой за каквото може и така се спасили, докато гледали от 30 метра височина как парчета се сгромолясват на дъното на Янтра. Строежът трябвало да спре, защото нямало техника, с която да го изтеглят обратно. Единственият изход бил да поръчат нов елемент от чужбина. Докато той пристигне във Велико Търново, мостът, заплашително стоял с единият си край във въздуха.
Строежът на впечатляващото пътно съоръжение в нашия град е съпътствано с много перипетии. Няколко наводнения съпровождат изграждането му, при което са нанесени много щети. Свидетел на едно от тях е именитият български поет лирик Кирил Христов – “В многобройните мои спомени от Велико Търново изпъква и една зловеща бурна нощ, на която дължа първия опит да напиша нещо по-голямо – една поема от няколкостотин стиха. Сред гръмотевици, от небето падаха цели стълбове вода. Янтра е ужасно придошла и лети с див вой между скалистите си брегове. На скелята за висящия мост към Света гора са наслагани всички части на моста, липсват само винтовете, които ще ги споят. Бясните вълни плискат в гредата на скелята, тя трепти, в един миг неиздържа и рухва. Един надминал гръмотевиците трясък от сринатите много хиляди килограми железа разтърсва града. Победните вълни влачат дълги по няколко метри железни дъски чак до моста в турската махала…”
Любопитни са и заповедите по Войските на Търновския гарнизон, съхранявани в Държавен военен архив – Велико Търново, свързани със Стамболовия мост. Заповед от 8 юли 1903г. гласи: “Търновския окръжен инженер с писмото си № 3900 от 5 юли 1903г. ми известява, че ротите като отивали на стрелбището, движели се в такт по железния мост над р. Янтра, който води до гарата, вследствие на което моста силно се разклащал и поставял в опасност работниците, които боядисват моста, а и самия мост можел да се повреди от това сътресение. Вследствие на казаното, заповядвам на командирите на полковете да разпоредят частите като минават по този мост, да се движат не в такт.” Подобен е текста и на Заповед № 36 от 31 май 1904г. – “Командирите на полковете да разпоредят, щото когато дружините, полка или отделни команди ще има да преминават през железния мост над р. Янтра, то минаването да става без ходение в крак. Карането бързо на кола през моста се забранява”.
В “Пътеводител на Велико Търново и околността му”, издаден през 1907г. от Туристическо дружество “Трапезица”, мостът вече е наречен Стамболов: “Пътник, идещ от гарата, може да разгледа забележителностите на града по следния ред: …По западната пътека на Света гора пътникът излиза на шосето, водещо от гарата за града. Минава по Стамболовия (дъговия) мост и се озовава на Марно поле”. Битува информация, че инициатор за построяването на моста е Стефан Стамболов и в негова чест след смъртта му мостът е наречен на негово име. Всъщност според информация от Регионален исторически музей, мостът няма нищо общо със Ст. Стамболов като идея или реализация. Гаранция за сигурността му е фактът, че е устоял на няколко големи земетресения в района през 1913г., 1928г. и 1977г.
След като от австрийската фирма изпълнител сигнализират, че мостът вече е извън гаранция, движението на коли по него е забранено. Забранено е и струпването на много хора върху моста.  през далечната вече 1992 г. в Търновска община се получава писмо с немскоезичен текст. Оказало се, че авторите на писмото са наследниците на Австрийската фирма, някога изработила конструкцията на моста. Същите любезно уведомяват общината, че стогодишната гаранция на моста изтича, и ако има нещо за реставрация или поправка, те са на разположение. "Че добре си е, измънкали изненаданите общинари. Така де, здрав си е Стамболовият мост..."  😀

Източници: "Пътеводител на В. Търново" от 1907г., http://www.dnesbg.com, http://strannik.bg, http://paper.standartnews.com
Картичка из колекцията на Павел Енчев 

Държавна агенция ”Архиви”

   

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ