 |
| Рисунка на Феликс Каниц. Панорама на града, видяна от околностите на Търново |
На 20 септември 1640 година посетих града Търново, разположен между планините, близо до планината Хемус, със стени, но са разрушени; почти всички кули са паднали. Не е възможно да се опише неговото положение, бидейки направено непревзимаемо от самата природа – първом обграден от една река, назована Йетар (Янтра), която прави обиколка и образува като три острова, но не са острови, а полуострови. И върху тези острови са съградени три града, но отдалече изглежда един град, понеже са на високи места, и затова се наричал “Тринова”, което ще рече три нови града, сега са извратили името и го наричат Търново. Двата града са вече действително разрушени, но най-големият – средният – е запазен, ако и разрушен. Населен е само до първите врати, а всичко останало е пусто. Има един път на естествена скала, за влизане, а от двете страни има пропаст и пътят е толкова широк, че едва могат да минат две коли. Когато се пристигне близо до първата врата, скалата се разделя и образува долу пропаст, а отгоре има подвижен мост. Когато се влиза в първата врата, има отгоре голяма кула, така отгоре втора и трета врата, но почти всички са разрушени. Вътре се вижда джамия, съградена от турците, и стените на царския дворец и крепостта, която е била много яка, но наполовин е паднала; на най-високото място, гдето е била катедралната църква, стои половината от превисока камбанария и наоколо се виждат образите, но сега не може нищо да се различи. В стените се намират мрамори и големи камъни, на които са начертани на разни места (образи на) римски императори и латински писмена, но онези, които са ги поставили в стените, са ги обърнали наопаки, аз мисля, че те не са разбирали латинските писмена или пък не са се грижили за древните неща. Сега, както казах горе, малцина турци обитават вътре, а вън около града и по бреговете на реката, по хълмовете и долините са пръснати колкото турци, толкова други народности. Тази област изобилства с вино, понеже всички хълмове наоколо са пълни с лозя. Като се премине една планина на изток и на запад един хълм, разкриват се поля и равнини, които изобилстват с жита и добитък, както другите близки области. По лозята има също и плодове. От Дунава, който е далече един ден, носят риба, а по тукашните реки се въди дребна риба. В този град се получава коприна и отглеждат копринена буба. В града има църква на католиците, назована Възнесение Богородично, дълга 13 стъпки и широка 7, направена от дърво, но отвътре добре обзаведена. Има един много хубав олтар, подарен от превъзвишения кардинал Бандини през светата година 1615 – Възнесението на Богородица с апостолите и хорове от ангели, а отдолу образът на същия кардинал с неговия герб долу. Този олтар е осветен, има други два малки олтара, но върху тях не се служи, а са направени само за красота. Около църквата са гробищата, гдето се погребват верните. Настрани има две стаи, гдето обитава свещеникът. Тази църква се намира на високо място и под себе си гледа половината от града. Наоколо е обградено със стени. Католиците за причастие са 24 души и 3 деца, по народност дубровчани, имат необходимите за църква неща. Къщите на схизматиците/православните/ са 2000, които ще правят повече от 10 000 души, не зная да кажа от каква народност, защото говорят толкова гръцки, колкото български, те запазват сред България този гръцки език, а пък Гърция е далече от Търново. Аз вярвам, че тъй като този град е бил царски град, този език е запазен като по-граждански. Над града, горе на планината, има едно село, отгдето се вижда цяло Търново, там има около 1000 къщи, също и те говорят гръцки, а другите околни села не знаят нито една дума. Но (там) и турците, и нашите знаят гръцки. В града гърците имат осем църкви и един манастир, който наричат митрополия, гдето е седалището на архиепископа Тетрарх. Другите църкви, които са притежавали, са превърнати в джамии. Този архиепископ има в своята епархия 2000 църкви освен манастирите и другите села, които нямат свещеници и други епископства, които се намират под негова власт. Сега бе дошъл един, който е изгонил по-раншния, а после този (първият) бе отишъл в Цариград, за да издейства повели да изгони отново тогава. Те са по народност гърци. Къщи на турци има 2000, които ще направят повече от 10 000 души. Голями джамии има повече от седем. В този град турците не са така безчинни, както по другите места, напротив, те са по-човечни от самите схизматици.
Източник: http://macedonia.kroraina.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар