В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Мрачната истина, която не знаят младите поколения за сградата в местността "Боруна"

 
Доста дълга е историята по застрояването на хълма „Боруна“. Съзнавайки изключителната живописност на площадката, търновската общественост през 1925г. ѝ отрежда предназначение за художествено училище. По проекти на арх. Хр. Тотев през 1926—1928 г. се извършва грубият строеж. Поради липса на средства, сградата остава незавършена, без дограма, инсталации, мазилки и подови настилки до 1931г. Тогава тя е предадена на новосъздадения Ветеринарен институт, което предизвикало недоволството на гражданството. Необходима била голяма разяснителна работа, за да се докаже, че институтът е изграден по образеца на много такива институти в различни европейски страни. 
След 1951 година оспорваната сграда е предоставена на Окръжното управление на МВР. Оттогава започва мрачното минало на тази сграда, запаметила виковете и страданията на много търновци, които били мъчени и убити там без съд и присъда. Ето какво споделят някои, станали неволни свидетели: "Всички, които живеехме от другият бряг на Янтра, срещу Народната милиция, на която нямам снимка, защото това е най-страшния спомен от детството ми... Сградата, която се снима, осветява в различни светлини, като една от "красотите на града ни" е най-тъжната, страшната, къща на ужасите за всички, които живеехме, загасяхме лампите, за да не се вижда, че светим и умирахме от страх от виковете и стрелбите на хората, които убиваха без съд и присъда!!! "Белият дом", "Боруна", сега е картинна галерия, а няма една малка плоча, която да напомня за това време!!! Още си спомням гласа на баба, която викаше: "Загасяйте лампите!!!", викове, стрелби.. Тъжно, много тъжно и нямам снимка на тая сграда, колкото и хубава да изглежда сега... Сигурно още стоят килиите в които бяха убити толкова хора..." М.Г.
"Аз също помня, всяващото ужас име Боруна, да, няма плоча, няма нищо, защото няма политическа воля , защото историята пишат победителите. Затова и сега, когато чета исторически статии, се осведомявам, кой пише. И почти не вярвам на никого. Кой в нашия така прекрасен град е писал за това страшно място, Боруна, никой. Шушнеше се тогава, бяхме малки, големите са измрели, ние станахме големи, но и ние ще си отидем и историята ще забрави това място ужасно. Тяхната история. Затова вече история не слушам. Да, само се шушнеше. Не се говореше..." M.V.
"Много добре помня страха от Боруна. Един ден на моя брат бяха успели да купят хубав западен ръчен часовник. Това беше причината милиционери да го откарат на разпит на Боруна. Не мога да ви опиша страха и ужаса на майка ни докато не го видя отново жив и здрав. Слава богу, този път му се размина..."Ж.И.
"Моят баща, като ученик в гимназията, е имал приятел Христо /дълго време работеше в Общината някога/, двамата са имали стаичка някъде над старата автогара. Чували са изстрелите при разстрелите, горе в рова, накрая на старите гробища. Престрашават се и отиват да видят, детска им работа, и виждат че има жив човек, който се опитвал да изпълзи от труповете. Подават му някакъв клон и той отпълзял към скалите над Кечаната фабрика. Това го научих от Бачо Христо, 1-2 години преди да почине. Тогава са били на 14 години. Спомен за цял живот." И.М. 

"Ветеринарният институт бе преместен в Долна махала в двора зад църквата "Св. Св. Петър и Павел". Там живееше и ветеринарният лекар от София д-р Методи Иванов. Баскетболист от Славия, той ни тренираше в младежката спортна школа по баскетбол на игрище Юнак. За кореняците търновци, а не тези от селата, които завладяха и София, Белият дом беше символ на ужас. Наистина, сега на красивата галерия трябва да има не малка, а голяма плоча, дори паметник, който да напомня на нехаещата младеж какво ги очаква, ако не дай Боже се върнат ..." Ц. С.
Комунистическият режим влиза в учебниците и учебните помагала по история и ще се изучава в училище, това предвиждат промените в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Но все още е под въпрос дали ще се изучава адекватно в училищата..
  В България до момента не е извършвано подробно изследване, систематизиране и анализиране на престъпленията на комунистическия режим. Този 45-годишен период на страната не е подлаган на задълбочен прочит от професионални историци. За разлика от други бивши социалистически страни в България не беше създаден институт или служба за изследване и документиране на комунистическите престъпления. Извършените престъпления по време на комунистическото управление в България не са широко известни не само на българското общество, но и остават непознати на световната общественост. В подкрепа на тази констатация е факта, че в Черната книга на комунизма, изследваща престъпленията на световния комунизъм (издадена през 1997г.), на България са посветени 2-3 страници от общо 700. Разкритията, направени след 10. ХІ. 1989г. , са дело на отделни изследователи и журналистически разследвания.
Източници: книгата "Велико Търново (1185-1985), http://www.decommunization.org
Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново

4 коментара:

Мирослав Трифонов Маринов каза...

Благодаря за статията!
Истината трябва да се знае!
И да се помни! За да не се повтарят никога повече подобни срамни петна от историята ни!

Анонимен каза...

Колко пари ви платиха грантовете,за да излеете тази помия по България!

Unknown каза...

Рано или късно истината ще излезе на яве.Българските ученици на Сталин трябва да бъдат напълно осветени.

Петър Стефанов каза...

Аз имам спомени за времето, когато съм бил вече петнадесетина годишен, около 1968-9 година. Явно времената бяха поомекнали и минаването покрай Боруна не беше страшно. Няма как да знам за 1951 година. Но знам със сигурност за времето след 1955. Говорил съм след 1989 година с човек, работил там. В голямата сграда са били началниците, администрацията, ДС. Следствието и арестът на следствието се е намирали в малката едноетажна сграда на изток от голямата постройка.Естествено арестът - в мазето. Моят информатор, светла му памет, си беше член на БКП, но много честен и почтен човек. Беше с висше образование и никак не обичаше шефовете, които бяха активни борци, но по професия и образование коларо-железари или шивачи или обущари. Нищо против тези занаяти. Затова като почтен човек винаги се е държал встрани от политическото натягане. Гледал си работата по криминалните дела. Та той казваше, че по негово време, след 1955 година до 1975, е имало случаи в ареста да бъдат понабити някои луди глави, специално от криминалните. Но и дума не може да става за убити хора. Градът е малък, всичко се е знаело. В тези късни години след 9 септември трудно са изчезвали хора. Може 1951-1954 да е имало, не знам, да се намерят документи. В периода непосредствено след 9 септември е доказано с факти и документи за много убити хора. Даже и моя прадядо едва е спасил кожата си, въпреки че е бил само учител широк социалист. Според мен 1951-1955 най-тежките престъпления са се вършели в лагерите, а не в арестите на местната милиция. И нещо интересно. Важен служител в ареста е бил бащата на Христофор Събев.

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN