събота, 28 октомври 2017 г.

Джамията на Фируз бей на Царевец, построена върху останките на църквата "Св. Параскева- Петка Търновска"

В търновския пътеводител от 1907г. се казва: "Почти цели 484 години Търново е било във владение на турците. След превземането на града и ограбването на крепостите Трапезица и Хисара/Царевец/ последните били изгорени от турците и сринати до основи. Трапезица, оголена от постройки, със слаби остатъци от последните, обрасла в тръни и бурени, представляваше само жалък спомен от минало величие. По нея пасяха коне, крави, овце и др. добитъци. Рядко биваше посещавана от българи, защото турците на подобни посещения не гледаха с добро око. — Върху развалините на Хисара възникна цял квартал от турски къщи, много от които бяха съзидани върху основите на стари български сгради и върху дворците на българските царе. Къщите, които възлизаха на брой от 100 — 150, бяха малки и с градинки от плодоносни дървета. Те бяха разположени на северо-западната и юго-западната страна на Хисара, околовръст Чан-тепе/Камбанен връх, където е била Камбанарията/, което като гол конус обрасъл в трева, се издигаше над къщите, без да напомня с нещо за съществуването върху него на сега откритата църква и пристройките към нея. Върху основите на царската църква "Св. Петка" е била издигната в 1435 год. джамия с високо минаре, която без викалото и днес съществува и служи на войската за склад на амониции. По източния склон на Хисара къщи нямаше,— там бяха гробищата на турците от тази махала. Хисарът през цялото владичествуване на турците бе недостъпен за българин. Джамията на Хисаря, наричана от българите джамията Св. Петка, е една от забележителностите на града. Тя обръща вниманието на всеки българин по своята хубост в архитектурно отношение и по своето историческо значение. Тази джамия бе единствена на цялата турска махала Хисар. Между българите за нея се приказваше, че била царската църква „Св. Петка“, в която се покоили мощите на Св. Параскева (Петка) от Епиват, пренесени с голяма тържественост в Търново от Ивана Асеня II. Тук тези мощи се пазели, поставени в ракла, и всеки болен, който се е доближавал с вяра до тях, получавал е изцеряване. След превземането на града от турците мощите били изпросени от Страцимира, Видинският владетел, занесени във Видин, а от там в Сърбия, и най-после, в гр. Яш, където и сега се намират. До самата джамия се надигаше сравнително високо минаре, което не се отличаваше с голяма устойчивост: то често се събаряше, навярно, под влиянието на земните трусове. В това срутване на минарето българите виждаха протест на Светицата, която не желае да се издига минаре там, където са лежали нейните мощи, както и признак, че скоро ще падне турското царство (вечното тяхно бленуване). Под влиянието на това народно вярване минарето бе сринато след освобождението на града от турците. И кубето, и минарето на джамията бяха покрити с куршум и отгоре се свършваха с позлатени полумесеца, поставени на металически пръти. В турско време българин не можеше да се доближи до тази джамия; обаче тя, като сложена на високо място, отдалече се виждаше, както от всичките краища на града, тъй и от всички пътища за града. Гледането на тая църква—джамия подигаше омразата във всяка българска душа против вековния тиранин, като караше всекиго да иска да се освободи от положението на „турски рая“. Днес тази джамия е малко попреправена от военните власти, на които служи за склад на амониции. "
Славейков ни разказва в спомените си: " Трябва да е изгоряла черквата или джамията, която се казва по български „Св. Петка”, макар да казва Т.И.Шишков, че я правил Гази Фируз бей в 839 от Хежра хаджи, и Калфа споменува, че я правил Завне Ватал Чит Ферис бег. Аз, според разказа на д-ра Васила Хаджистоянов Берон, като съм гледал черквата, превърната на джамия, забелязал съм, че е наедно правена: или така, да е изгоряла, че е правена и доизкарана така, или е съсипана по-отнапред, а че после е събирана тъй." В книгата "Археологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887 г./, стр. 75 е написано: "Църквата на Света Петка била превърната в джамия. Тъй например минарето /викалото ѝ/ се е много пъти събаряло от буйните дъждове и ветрове; и отпосле се е подновявало и според вярването на населението: това било знак на падането на турското владичество."
Д-р В. Берон пише: "Разказваше се при това между българите, че Света Петка ходатайствала пред Бога за да накаже немилостивите разрушители /разорители на храм ней посветен и дето в него почивали светите ѝ мощи. Разказваше се, че при това, че е имало близо до джамията /църквата на Света Петка/ едно черно дърво, което уверяваха и турци, и българи. И щом се раззелени, ще падне и без друго и турското владичество. Дори във времето на въстанието в 1876г. и преди войната, наскоро се шепнеше измежду българите, че това дърво взело да се раззеленява."
Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта. "Но щом грехът — о, горчива повест! — надделя, градът веднага падна в ръцете на оня, който си мислеше, че никога не ще получи това." Столицата била превзета, а най-ценното от плячката поднесено на султан Баязид за избор. За този епизод Цамблак разказва така: “Когато всички скъпоценни неща се донасяха пред лицето на царя (Баязид), донесено бе и тялото (мощите) на преподобната (Параскева), оголено от многоценните одеяния, а облечено в някакви малки и дрипави одежди”. Султанът не проявил интерес към тях и някои духовници измолили мощите да бъдат изнесени от града, като ги изпратили във Видин."
Ф. Каниц пише: " Край тези и други монументални останки от царския дворец на Иван Александър, в който той свикал събор против богомилите и евреите в 1355 година, от „патриаршията“, наричана „Майка на църквите на българската държава“, от църквата „Св. Петка“, въздигната от Цар Иван Асен II на Царевец за съхранение на костите на светицата, запътилият се към Хисар-джамия мюсюлманин минава безразличен като край „ески шелер“ (стари неща)."
Днес, на Царевец може да се види надпис на арабски, от самото начало на османската власт. Преведен е от Maya Tzenova и Aziz Nazmi Shakir и гласи: "В името на Бог, Всемилостивия, Милосърдния, построи тази благословена джамия великият емир Фируз Бек син на Абдуллах, дано Бог приеме молитвите му и го опрости, и беше завършено на дата година осемстотин тридесет и девета" (от Хиджра, което отговаря на 1435/1436 от Хр.) Известно е , че още от времето на Мохамед новоприелите исляма лица получавали личното име Абдуллах (роб, слуга на Бога) или по-често бащиното име-син на Абдуллах. Точно това потвърждава българския произход на Фируз-бей, който построил джамията на Хисаря /Царевец/, вероятно на мястото на едновремешната църква "Св. Петка", вероятно точно, за да запази спомена за тази църква и това личи и от думите в надписа "дано Бог приеме молитвите му и го опрости". От една тухла с надпис на български език, намерена в основите на храма, става ясно, че строителите са били българи /Венедикова 2013г./ Шукри-бей, един от двамата последни потомци на Фируз-бея, обичал да говори пред селяните, особено когато попийвал, за своя български произход. Той споменувал и за някакво кандилце, което семейството строго пазело. На хълма Царевец са живеели българомохамеданите Ферузбееви, изчезнали безследно след Освобождението...
Би било добре да се обърне повече внимание на този исторически артефакт и да се съхрани подобаващо, въпреки, че е свързан с османското владичество. Да не забравяме, че когато градът се превзема от руските войски в 1877г. , помещението на библиотеката при "Куршум-джамия" се разбива и книгите били разграбени и разхвърлени по улицата. По разказите на турци, част от тези книги са били с религиозно съдържание, част са били с историческо. В Пътеводителят от 1907г. пише: "Не се намери ни един българин или русин, който да тури ръка на тази ценна за историята ни библиотека, и да я запази! Няколко седмици под ред се изнасяха книги из това съкровище и като турски, късаха се по улицата или се продаваха на бакалите за увиване на пипер, маслини и др. Улицата от тази джамия до конака беше постлана с хартии, изпъстрени с черни, червени и сини турски писмена." Тъй че със сигурност са били унищожени ценни сведения за миналото на Търново и тогава заслугата за това е била на българите.
Прочетете още:  Мощите на св. Петка Търновска и църквата, построена в нейна чест
Снимка из колекцията на Павел Енчев-  https://starikartichki.jimdo.com
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар