петък, 25 август 2017 г.

Софийните храмове свидетелстват за автохтонния произход на българите

Защо ли пренебрегват историците историята на българските възрожденци, като точно там е указана истината за произхода на българите. Именно в тях пише, че древните градове Плиска и Преслав са били антични, а не средновековни селища. Тези антични градове са превъзхождали дори Константинопол по своята площ и монументалност. Дори турското име на Преслав е Ески Стамбул, което значи Стари Истанбул, Стари Цариград или Стари Константинопол. Тези древни селища са градени с квадри. Разкопките от последните години доказаха, че квадровата изодомна зидария е позната и широко употребявана в Тракия преди македонското завоевание. В "Царственик или История болгарская" на Христаки Павлович дори пише за император Константин следното: "Въ това време дойдоха Сармати и Скити на Дунай, и Константинъ воинствова на нихъ и победи ги, и направи на Дунавъ мость на място, което се называ желязная врата, въ лето Господне 325. Тога создаде Никополская крепостъ на Дунавъ, и искаше да направи тамо градъ на своето си име, и повеле на народа да носатъ камене, запрещенно му быде обаче во сне, и не направи, а каменете стоятъ и до днесъ на онова място, кое то беше весма красно, и имаше градъ от Иллирика созданъ, именемъ Преслава." Йеросимонах Спиридон пише: За Илирик, първия български крал- "Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал бе по име Иллирик, и този Иллирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици." Златка Генова в статията си история на проучванията, в книгата "Царствуващият Търновград- от 1985г." на стр.20 пише: "Запазеният до третата порта на Царевец рустициран зид е сходен по материал и начин на градеж със зидове от Плиска и Преслав.. , а в скоби, всъщност зидът е от ранновизантийската епоха.. Виждаме, че дори във времето на тоталитаризъм, за тези, които търсят няма граници.. А този, който търси намира...
Има седем древни храма "Св. София", свързани с ранното християнство по нашите земи, подобно на „седемте стълба на Мъдростта“ от Соломоновата притча. А сред тези седем храма, посветени на Божествената Мъдрост, са Константинополската, Софийската, Охридската, Несебърската, Солунската, Сливенската „Света София“, построени по сходен план и от подобен архитектурен тип. Изброените са шест, кой ли е този неизвестен храм, който все още не знаем.. Според статията "Кръглата църква В ПРЕСЛАВ– НОВИ ПРОУЧВАНИЯ"на Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова и Веселин Ташев, много по-отдавна гръцкият летописец Исихий Милетски пише в своята „Световна хроника на града Византия от основаването му до 330 г.”, че затова, че готите/българи/ са помогнали на Константин Велики да победи Лициний, той им построил четири града: Преслав, Плиска, Дръстър и Констанца. Книгата на Исихий Милетски е издадена през 1901 г. в Париж. На Исихий Милетски трябва да се вярва, тъй като той пише много близо във времето до събитията, които описва – хронологията му е писана около 410 г., а Константин разбива Лициний през 324 г. Следователно имаме неопровержимо доказателство, че Преслав е създаден много скоро след 324 г. Подценяваните от българските историци възрожденски истории дават същата информация. Вероятността хрониката на Исихий Милетски да е ненадежден източник отпада поради факта, че през XIV век друг гръцки хронист записва същата информация за Плиска и Преслав. Георги Кудин в своята хронография повтаря записаното от Исихий Милетски. По необясними причини тези два източника се подминават от българските историци. Нещо повече, мнозина от тях дори не знаят за съществуването на Исихий Милетски. А той е достатъчно надежден и неоспорим. Чрез тази хронология историята на градовете Плиска и Велики Преслав се „дърпа” съответно с 570 до 580 години по-рано от общоприетото. Първото нещо, което се изгражда, когато се строи град на празно място, е построяването на храма. Градът Преслав е създаден някъде около и малко след 324 г., християнството е вече официално признато. Налице са всички условия да се построи християнски храм в новосъздадения град. Започва да се изгражда хипотезата, че Кръглата църква е построена около 325 година…. Съществуват още множество доказателства за това, че Кръглата църква е храм, построен през IV век. Такива могат да се намерят при анализа на вида на капителите на колоните, на основите им, на корнизите, на подовата мозайка и други. И накрая, броят на сега откритите християнски църкви от IV век на територията на България е повече от 260. Кръглата църква не е самотна, тя се вписва в общия процес на строеж на християнски църкви през IV век. Както пише в "Кръглата църква В ПРЕСЛАВ– НОВИ ПРОУЧВАНИЯ", "Невъзможността на историческата наука да обвърже логически множеството доказателства за произхода и принадлежността на Кръглата църква дава основание на учени от Югославия и Румъния да градят теории, чрез които се отхвърля творчеството на българите на Балканите дори и през IX век.Тази битка се започва през 60-те години на миналия век. За съжаление нашите историци, не приемайки автохтонната теория за произхода на българите, не успяват да защитят истинската история на българите на Балканите.Ако не съществуваше наложената парадигма за „Симеоновата златна църква”, много от изследователите биха стигнали естествено до извода за датиране на Кръглата църква от III-IV век и да стигнат до неоспоримото присъствие на българите на Балканите много преди идването на Аспарух, с наличието на реални исторически факти за уникалното творчество на тези българи."
Немалък брой изследователи, историци, лица с духовен сан, посочват град Охрид, древната Акрида, като възможното родно място на император Юстиниан и център на учредената от него самостоятелна първо-юстиниановска църква. Мавро Орбини цитира Никифор Калист, според който Юстиниан бил роден в град Акрид, който се наричал още Първа Юстиниана, а всъщност днес (т.е. през 14 век) го наричат Охрид. Петър Богдан Бакшев, известният български политик и историк от 17 век, също отбелязва Охрид като родно място на Юстиниан. Той казва, че град Акрида, наричан на славянски Окрида или Охрид, до езерото Лихнида ( или на славянски блато Охридско) е построен от Юстиниан Велики и наречен от него Юстиниана Прима. Няма да е пресилено ако заявим, че въпросът с локализирането на Юстиниан Прима е един много важен въпрос, свързан не само с историята на Балканите, но и тясно свързан с историята на България и на българските земи от последните хиляда и петстотин години.Император Юстиниан сам по род на романизирани траки, прави опит за създаване на независима трако-илирийска архиепископия, която да обслужва диоцезите разположени между източната цариградска и западната римска църква. Той отделил седем провинции от илирийската римска префектура, а именно Горна Македония, Втора Македония, Средиземна Дакия, Прибрежна Дакия, Дардания, Превалитания и Горна Мизия, от които съставил нов църковен диоцез на апостолската първо-юстиниановска самостоятелна църква. На тази църква Юстиниан дал пълна църковна самостоятелност и я поставил на трето място след римската и цариградската. Това негово решение било утвърдено на петия вселенски събор от 553 в Цариград. Охридската или първо-юстиниановската самостоятелна църква дава основание на българските царе да претендират за самостоятелна българска църква, независима от цариградската и римската. През първата половина на 13 век Димитър Хоматиян, охридски архиепископ също защитава достойнството на своя престол и правото да помазва императори, като се позовава на правата дадени на архиепископията от самия император Юстиниан. Правата и превилегиите на Охридската или Първо-юстинианова архиепископия са запазени и от османските завоеватели на Балканите. Нещо повече, имаме сведения от 16 век че охридския български архиепископ, глава на Първо-юстиниановската църква е отговарял и за православните гърци и албанци в Южна Италия. Историческите превратности довеждат до годината 1767 когато архиепископията е закрита неканонично със султански ферман, по настояване на цариградския патриарх. Така българското население на Балканския полуостров остава близо век без самостоятелна църква. Имаме всички основания да разглеждаме възстановянаването на Българската Екзархия, отново чрез султански ферман от февруари 1870, като възстановяване на църковните права на това население и на правата на Първо-юстиниановската апостолска църква, утвърдена през 6 век от император Юстиниан Велики и решенията на V Вселенски събор в Константинопол. предполага се, че първите три църкви, посветени на Божията премъдрост строи император Константин Велики. Това са Константинополската, Софийската и вероятно Преславската. Император Юстиниан продължава делото на своя предшественик и строи още Софийни храмове в Охрид/неговото родно място/, в Солун, в Месембрия и в днешен Сливен, където бе открита златна монета от негово време. Старинни артефакти, вградени в стените на църквата "Света София" в Сливен, свидетелстват за ранния произход на храма. Според проучванията на Мери Радева от Сливенския исторически музей източната част на храма е построена върху североизточна част на абсидата на стар храм, съборен вероятно по времето на Второто българско царство. Явно е, че настоящият храм е много по-малък от предишния, който е бил с големината на старите храмове на Юстиниан Велики. Единствено в Сливен е запазен т.нар. Софиин ден или празникът на Божията премъдрост, който се празнува в понеделника на Томина неделя или осем дни след Великден. За това говори и д-р Симеон Табаков, като свидетелства, че този Софиинден се е празнувал от старо време. Храмът "Света София" в Сливен е бил единственият храм, който е запазил богослужението си през турското робство, когато не е имало развитие на българското богословие и всичко се е правело по предания. Църквата в Сливен е била единствената в областта /Византия, България Македония и Сърбия/, която не е била обърната в джамия.
Източници: "Кръглата църква В ПРЕСЛАВ– НОВИ ПРОУЧВАНИЯ"на Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова и Веселин Ташев, http://andorey.blog.bg/
Изображение: Кръгла църква. Надлъжен разрез. Реконструкция на Б. Игнатов
Грета Костова- Бабулкова
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар